Публична реч и Реторика

Магистърска теза на тема: "Влиянието на билингвалното игрово обучение върху когнитивното и речево развитие на децата"

Една от задачите на магистърската теза е да се дадат дефиниции на понятието „мислене“. Още от античния свят мислители като Сократ, Платон и Аристотел са се интересували от структурите и формите на мисленето. Ето защо в първа глава на  настоящият труд разсъжденията започват от античната философска мисъл и стигат до възгледите на съвременни учени, които работят в областта на човешкото когнитивно функциониране. Друга задача на магистърската теза е да се разгледат и опишат различни подходи и методи в целенасоченото говорно обучение. Според теорията на руския психолог Лев Симеонович Виготски мисленето се опира върху развитието на речта. Той обръща специално внимание на връзката между обучението и речевото развитие. Според Пиаже, децата получават знания на база личен опит.  Личността на децата се формира под влияние на техните семейства, обществото, социално-икономическото положение. В първа глава са разгледани изследвания на Виготски и Пиаже върху човешкото когнитивно функциониране, както и разсъждения на гениалният Виготски върху ,,егоцентричната‘‘ природа на детската реч. Разгледани са направления в психолингвистиката: бихейвиоризъм, конструктивизъм, формализъм, функционализъм, а също така и основни принципи на организирано целенасочено говорно обучение според професор Фидана Даскалова.

Магистърска теза на тема: „Диалектните форми – обогатяване и ощетяване на книжовната реч“

Езикът се изгражда и обогатява непрестанно. А как използва езика съвременния млад човек? Живеем във века на информационните потоци, имаме достъп до всевъзможни източници  на информация, а в същото време се затваряме в телефоните си и в социални групи. Как това се отразява на езика ни? Днешният български език е наследник на онзи език, за който св.св. Кирил и Методий  са създали славянската азбука, на който са се превеждали първите книги и който има повече от единадесет века писмена история. През XIV век наред с гръцкия и латинския той става третият класически език в Средновековна Европа. Старобългарската кирилица и старобългарската литература са безспорен български принос в европейската култура. Все по-често в езика ни навлизат чуждици и жаргони. И все пак, лошо ли е човек да живее във времето си, да се адаптира. Трябва ли езикът да бъде константа? Константа ли е? Смятам, че тъй като живеем в мултилингвистичен и мултикултурен свят, навлизането на диалектни думи, чуждици, жаргони и т.н. е неизбежно. Светът около нас се променя, а и ние с него. Но според мен е важно да се опитаме да съхраним и да браним (доколкото можем) книжовния си език, защото словото живее през време и пространство. Езикът култивира бъдещето на националната култура.